Само болка и самота
Бяла самота в очите ми мътно плува.
Безсмъртна тишина обзела е всеки земен кът.
Влюбено момиче своята любов сънува
и насън разкъсва младата си плът.
Бяла самота сърцето й раздира.
Гробна тишина с веригите я оковава.
Истината изречена в очите я убива
и полъхът отрязаните й коси развява.
И лунна светлина пронизва душата ми,
мрачен горски шепот плаши ме до смърт.
Той не ще види повече лицето ми,
а само тежката и жална скръб...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алекс Все права защищены
