19 jul 2008, 22:14

Само болка и самота 

  Poesía
997 0 6

 

Бяла самота в очите ми мътно плува.
Безсмъртна тишина обзела е всеки земен кът.
Влюбено момиче своята любов сънува
и насън разкъсва младата си плът.

 

Бяла самота сърцето й раздира.
Гробна тишина с веригите я оковава.
Истината изречена в очите я убива
и полъхът отрязаните й коси развява.

 

И лунна светлина пронизва душата ми,
мрачен горски шепот плаши ме до смърт.
Той не ще види повече лицето ми,
а само тежката и жална скръб...

© Алекс Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • наистина е хубаво браво
  • Поздравявам те за таланта ти да пишеш толова чувствени стихове за тази крахка възраст! Успех ти пожелавам и смело нагоре!!!
  • Страхотно пишеш..
  • Малееее ..... останах без думи !!!
    Просто пишеш не нормално добре
    Вече съм ти фен ....
  • Просто много истинско...страхотно е,че на 12 пишеш такива красиви,чувствени и умни неща,завиждам ти за дарбата и таланта!
  • О, много е чувствено! Поздравления!
Propuestas
: ??:??