Бяла самота в очите ми мътно плува.
Безсмъртна тишина обзела е всеки земен кът.
Влюбено момиче своята любов сънува
и насън разкъсва младата си плът.
Бяла самота сърцето й раздира.
Гробна тишина с веригите я оковава.
Истината изречена в очите я убива
и полъхът отрязаните й коси развява.
И лунна светлина пронизва душата ми,
мрачен горски шепот плаши ме до смърт.
Той не ще види повече лицето ми,
а само тежката и жална скръб...
© Алекс All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
