6 июн. 2006 г., 00:19

САМО БОЛКА МИ ОСТАНА... 

  Поэзия
1088 0 24
             Само болка ми остана


Върви си, страннико, пред прага ми не спирай уморен,
в душата пусто е, трошица не остана,
каква ли милостиня бих ти дала - поглед празен и студен,
ти жаден си, но аз изпих утайката от счупената кана...

Върви си, страннико, ръка не ми протягай за просия,
нима не виждаш, че в сърцето си съм просякиня,
от другиго поискай, от щастливите - от тия,
които имат пясъка на цялата пустиня...

Върви си, скитнико... нима ме съжаляваш -
ти - мърлявият, дрипав и злочест!?
Върви... ще ме прощаваш,
но само болка притежавам днес!


02.06.2006г.


© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??