Само болка ми остана
Върви си, страннико, пред прага ми не спирай уморен,
в душата пусто е, трошица не остана,
каква ли милостиня бих ти дала - поглед празен и студен,
ти жаден си, но аз изпих утайката от счупената кана...
Върви си, страннико, ръка не ми протягай за просия,
нима не виждаш, че в сърцето си съм просякиня,
от другиго поискай, от щастливите - от тия,
които имат пясъка на цялата пустиня...
Върви си, скитнико... нима ме съжаляваш -
ти - мърлявият, дрипав и злочест!?
Върви... ще ме прощаваш, ...