23 окт. 2020 г., 20:29  

Само час не стига

546 6 14

Часовникът се сменя - час назад.
Един сезон поне назад, не може ли?
Макар, че в този луд, побъркан свят
дори и четвърт век не е безбожие.

Не искам много - шепа чудеса:
"Балканче", прашка, жмичка, междучасие...
Усещането пак да сме деца
със лимонада и с фунийка щастие.

Часът се връща. Я пък, гледай ти!
Догонваме светилото небесно.
Защо ли да не пробваме с мечти
останали отдавна, нейде в детството?

Нали се имаме за малки божества -
корим живота, времето, всемира...
Да върнем лятото, да върнем младостта,
но само с час не стига...Хич не стига!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Венцислав! И за визитата и за поздрава!
  • Хубаво стихо, красива носталгия.
    Поздрав!
    https://www.youtube.com/watch?v=BYnrfMErZJw
  • Благодаря ви, момичета от сърце!
  • "Не искам много-шепа чудеса" Да върнем времето назад не можем, ни с час, ни с миг дори, единствено с мисъл можем!
  • "Нали се имаме за малки божества -
    корим живота, времето, всемира..."!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...