23 окт. 2020 г., 20:29  

Само час не стига

548 6 14

Часовникът се сменя - час назад.
Един сезон поне назад, не може ли?
Макар, че в този луд, побъркан свят
дори и четвърт век не е безбожие.

Не искам много - шепа чудеса:
"Балканче", прашка, жмичка, междучасие...
Усещането пак да сме деца
със лимонада и с фунийка щастие.

Часът се връща. Я пък, гледай ти!
Догонваме светилото небесно.
Защо ли да не пробваме с мечти
останали отдавна, нейде в детството?

Нали се имаме за малки божества -
корим живота, времето, всемира...
Да върнем лятото, да върнем младостта,
но само с час не стига...Хич не стига!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Венцислав! И за визитата и за поздрава!
  • Хубаво стихо, красива носталгия.
    Поздрав!
    https://www.youtube.com/watch?v=BYnrfMErZJw
  • Благодаря ви, момичета от сърце!
  • "Не искам много-шепа чудеса" Да върнем времето назад не можем, ни с час, ни с миг дори, единствено с мисъл можем!
  • "Нали се имаме за малки божества -
    корим живота, времето, всемира..."!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...