Само час не стига
Часовникът се сменя - час назад.
Един сезон поне назад, не може ли?
Макар, че в този луд, побъркан свят
дори и четвърт век не е безбожие.
Не искам много - шепа чудеса:
"Балканче", прашка, жмичка, междучасие...
Усещането пак да сме деца
със лимонада и с фунийка щастие.
Часът се връща. Я пък, гледай ти!
Догонваме светилото небесно.
Защо ли да не пробваме с мечти
останали отдавна, нейде в детството?
Нали се имаме за малки божества -
корим живота, времето, всемира...
Да върнем лятото, да върнем младостта,
но само с час не стига...Хич не стига!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
