1 янв. 2009 г., 13:52

Само и единствено в съня ми 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 2
1041 0 3
Уморен, сънят по клепките се стича -
залива ме бавно прокобата ти зла
и макар да казвах, че не те обичам,
за сетен път към теб се носи мисълта.
И силно искам аз да те прокудя
веднъж завинаги далече от съня,
а не отново сам-сама да се събудя
в несподеления ламтеж по любовта.
Нощем по устните целувката ти лепне,
но мигом изчезва тя на сутринта
и в главата си чувам гласът ти да шепне:
До утре вечер, ще се видим пак в съня!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Все права защищены

Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...

Ещё произведения »