Уморен, сънят по клепките се стича -
залива ме бавно прокобата ти зла
и макар да казвах, че не те обичам,
за сетен път към теб се носи мисълта.
И силно искам аз да те прокудя
веднъж завинаги далече от съня,
а не отново сам-сама да се събудя
в несподеления ламтеж по любовта.
Нощем по устните целувката ти лепне,
но мигом изчезва тя на сутринта
и в главата си чувам гласът ти да шепне:
До утре вечер, ще се видим пак в съня!
© Кристина All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
