10 нояб. 2017 г., 16:01  

Само искрица 

  Поэзия » Любовная
1536 5 6

Отново си тук.

Уморен и унил.

Доведе те Пътя.

Не те питам къде си бил,

нито къде си скитал.

Държиш съдрано сърце във ръка

и ме молиш да го зашия.

Не, това вече не е игра.

Стига дойде ми до шия.

Всеки път се завръщаш 

все по смален,

изцеден,

до капка пресъхнал.

Какво искаш пак от мен?

Да те върна в началният изход?

Уморих се да събирам

зрънце по зрънце

разпиляната твоя душица.

Не, не падай сега на колене

не съм вече твоя светица.

Друг дойде по рано от теб

и запали замрелият огън.

Ти си замръзнал?

Влез се стопли.

Ще ти дам само искрица -

ела я вземи и сбогом!

© Слава Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??