Само искрица
Отново си тук.
Уморен и унил.
Доведе те Пътя.
Не те питам къде си бил,
нито къде си скитал.
Държиш съдрано сърце във ръка
и ме молиш да го зашия.
Не, това вече не е игра.
Стига дойде ми до шия.
Всеки път се завръщаш
все по смален,
изцеден,
до капка пресъхнал.
Какво искаш пак от мен?
Да те върна в началният изход?
Уморих се да събирам
зрънце по зрънце
разпиляната твоя душица.
Не, не падай сега на колене
не съм вече твоя светица.
Друг дойде по рано от теб
и запали замрелият огън.
Ти си замръзнал?
Влез се стопли.
Ще ти дам само искрица -
ела я вземи и сбогом!
© Слава Костадинова All rights reserved.
