Само ме научи!
Показва кристалът на уроки средния пръст
и щастливо се пълнят гърдите, и въздух не стига!
Аз съм твоето наказание. Аз съм ти кръст
и само твоите очи към мене се вдигат...
Събери ме късче по късче и здраво ме дръж,
щом от живота така е наречено.
Обич моя единствена, аз съм ти мъж,
аз съм твоята гибел и обреченост...
Толкова малко, Господи, трябва -
само ме научи гордо да падам...
На други раздай солта и хляба
и обич им дай, да не страдат!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
