Само миг...
Само миг...
Пианото проплака ли в нощта,
докосна ли сърцето наранено,
вятър струните далеч подема
душа ми, накъде ли днес поема...!?!
Нежен полъх с тръпка ме зове,
очи ще срещна тъжни, уморени.
И как светът замръква, само миг...
и две души отвъд са разделени...
Пианото проплака ли в нощта,
докосна ли сърцето наранено,
вятър струните далеч подема
душа ми, накъде ли днес поема...!?!
Нежен полъх с тръпка ме зове,
очи ще срещна тъжни, уморени.
И как светът замръква, само миг...
и две души отвъд са разделени...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Калчева Все права защищены
