Само моя любов
Изгрява утро и е светло вън.
Лъчи целуват с обич небосклона.
Денят изплува, като ангелския звън,
занизан в белотата на живота.
Докосвам със очите си мечти,
които и в съня си не довиждах.
Целувам теб и моите очи
ти шепнат колко те обичат.
Не чуваш ли как ти говоря аз
безмълвно, като шепот листопаден.
По пръстите броя мечти
с мелодия на звън китарен.
Мелодия за обич и любов,
която в дланите ти ляга.
И с този ритъм за живот
по вените ни страст красива бяга.
Очите си затварям за света
и само теб, любов красива, виждам.
Далеч от всяка хорска суета
по устните ти шепна, че обичам.
Очите ти са моят нежен свят.
А устните - душата ми във Рая.
Когато ме целуваш, зная аз,
обичана от теб съм във безкрая.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
