2 dic 2009, 10:33

Само моя любов

1.9K 0 10

Изгрява утро и е светло вън.
Лъчи целуват с обич небосклона.
Денят изплува, като ангелския звън,
занизан в белотата на живота.
Докосвам със очите си мечти,
които и в съня си не довиждах.
Целувам теб и моите очи
ти шепнат колко те обичат.
Не чуваш ли как ти говоря аз
безмълвно, като шепот листопаден.
По пръстите броя мечти
с мелодия на звън китарен.
Мелодия за обич и любов,
която в дланите ти ляга.
И с този ритъм за живот
по вените ни страст красива бяга.
Очите си затварям за света
и само теб, любов красива, виждам.
Далеч от всяка хорска суета
по устните ти шепна, че обичам.
Очите ти са моят нежен свят.
А устните - душата ми във Рая.
Когато ме целуваш, зная аз,
обичана от теб съм във безкрая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...