Само моя любов
Изгрява утро и е светло вън.
Лъчи целуват с обич небосклона.
Денят изплува, като ангелския звън,
занизан в белотата на живота.
Докосвам със очите си мечти,
които и в съня си не довиждах.
Целувам теб и моите очи
ти шепнат колко те обичат.
Не чуваш ли как ти говоря аз
безмълвно, като шепот листопаден.
По пръстите броя мечти
с мелодия на звън китарен.
Мелодия за обич и любов,
която в дланите ти ляга.
И с този ритъм за живот
по вените ни страст красива бяга.
Очите си затварям за света
и само теб, любов красива, виждам.
Далеч от всяка хорска суета
по устните ти шепна, че обичам.
Очите ти са моят нежен свят.
А устните - душата ми във Рая.
Когато ме целуваш, зная аз,
обичана от теб съм във безкрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
