Живееш като дух,

живеещ в своя собствен Ад,

чудейки се, за къде принадлежиш?!

Не искаш да пропиляваш времето си,

да губиш дни в несполуки,

не искаш да съжаляваш за грешките си,

ами тогава,

за какво живееш?!

За каво се бориш и за какво мечтаеш!?

Щом не искаш да рискуваш?!

С мълчанието грешката няма да попрaвим,

нито заличим...

не то е решението.

Ами ако всички отивахме в Рая

и всички бяхме безгрешни?!

Щяхме ли да имаме

толкова красиви и мили моменти след лошите?

Щяхме ли да се научим

да прощаваме и да кaзваме “Прости!”?

Всичко щеше да изглежда

и бъде толкова лесно...

Щяхме ли да усетим

сладостта на победата след дългия, трънлив път?

Щяхме ли да усетим

горчивия вкус на провала

и да си вземем поука от това?

Разбира се, че не !

Качете се на върха

на една скала и скочете,

качете се на сърф

и покорете морето.

Кажете на някого

“Обичам те”, а на друг “Липсваш ми”!

Рискувайте, опитайте,

не съжалявяйте!

Не губете време,

а действайте!

Хванете бика за рогата

и не се притеснявайте

след време накъде ще поемете,

дали ще бъдeте наранени или не,

просто давайте смело напред!!