9.12.2010 г., 9:14

Само напред

1K 0 0

Живееш като дух,

живеещ в своя собствен Ад,

чудейки се, за къде принадлежиш?!

Не искаш да пропиляваш времето си,

да губиш дни в несполуки,

не искаш да съжаляваш за грешките си,

ами тогава,

за какво живееш?!

За каво се бориш и за какво мечтаеш!?

Щом не искаш да рискуваш?!

С мълчанието грешката няма да попрaвим,

нито заличим...

не то е решението.

Ами ако всички отивахме в Рая

и всички бяхме безгрешни?!

Щяхме ли да имаме

толкова красиви и мили моменти след лошите?

Щяхме ли да се научим

да прощаваме и да кaзваме “Прости!”?

Всичко щеше да изглежда

и бъде толкова лесно...

Щяхме ли да усетим

сладостта на победата след дългия, трънлив път?

Щяхме ли да усетим

горчивия вкус на провала

и да си вземем поука от това?

Разбира се, че не !

Качете се на върха

на една скала и скочете,

качете се на сърф

и покорете морето.

Кажете на някого

“Обичам те”, а на друг “Липсваш ми”!

Рискувайте, опитайте,

не съжалявяйте!

Не губете време,

а действайте!

Хванете бика за рогата

и не се притеснявайте

след време накъде ще поемете,

дали ще бъдeте наранени или не,

просто давайте смело напред!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...