9 июл. 2024 г., 08:48

Само от външната страна 

  Поэзия » Свободный стих
144 0 0

Капки дъжд се стичат по стъклото,

разминавайки се, правят пътечки,

неочаквани лабиринти,

капки отложено щастие

/вместо похотливите стъпки на тъгата/.

 

Минало, което тича към мен,

като копитата на Росинант,

или чайките, блъскащи се в морето,

/защото новият ден е за всички/,

минало, което съдържа мен.

© Мария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??