Капки дъжд се стичат по стъклото,
разминавайки се, правят пътечки,
неочаквани лабиринти,
капки отложено щастие
/вместо похотливите стъпки на тъгата/.
Минало, което тича към мен,
като копитата на Росинант,
или чайките, блъскащи се в морето,
/защото новият ден е за всички/,
минало, което съдържа мен.
© Мария Все права защищены