Само от външната страна

vitality2 (Мария)
238 532

9.07.2024 г., 8:48 ч.

Поезия » Свободен стих

88 0 0

Капки дъжд се стичат по стъклото,

разминавайки се, правят пътечки,

неочаквани лабиринти,

капки отложено щастие

/вместо похотливите стъпки на тъгата/.

Минало, което тича към мен,

като копитата на Росинант,

или чайките, блъскащи се в морето,

/защото новият ден е за всички/,

минало, което съдържа мен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.