vitality2 (Мария)
240 529
9.07.2024 г., 8:48 ч.

Само от външната страна 

  Поезия » Свободен стих
5.0 / 1
259 0 0
Капки дъжд се стичат по стъклото,
разминавайки се, правят пътечки,
неочаквани лабиринти,
капки отложено щастие
/вместо похотливите стъпки на тъгата/.
Минало, което тича към мен,
като копитата на Росинант,
или чайките, блъскащи се в морето,
/защото новият ден е за всички/,
минало, което съдържа мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Предложения
  • ПТП (Петър Петров) Ще взема спомените с мен
    Ще взема спомените с мен
  • vega666 (Младен Мисана) * * *
    Небето изпреварва моя полет в далечината, от която се страхувам ...подслушвам в мен душата да се мол...
  • ruba (Руми Бакърджиева) Ще спра дотук
    Ще спра дотук преди да се подхлъзна, но няма да ти кажа: „Остани!”. Душата ми сега ужасно зъзне под ...
  • FFortuna (Петя Павлова) По Шекспир
    От толкова отрова, все на глътки, които му се пишеха на сметката, Ромео се пропи, и хвана пътя, прес...

Още произведения »