САМО ПРИЯТЕЛСТВОТО

Не се огорчавай от моя отговор!
Не искам да страдаш, в болка тъжиш.
Това не е падение, или твоя позор.
Не ми говориш. Вече бягаш, мълчиш.

Ти искаше ние двама побелели,
не споменаващи даже годините си,
да съберем далечните си предели
и стоплим вледенени зимите си.

Зная, ти си прекрасен човек, земен
и аз те обичам, приятелю, много,
но кажи - какво можем още да вземем
от живота, гледащ ни мрачно и строго.

Душата ми е пълна с тежки болки.
Няма време вече дори да ги споделя.
Твоите грижи не зная какви, колко са.
Не бих могла в едно да ги обединя.

Те вече са подивели, кучета стари,
които всеки по отделно сам смирява,
но съберем ли ги, дъхът ще ги опари,
ще се изядът, и нас ще погнат тогава.

Не! Нека живея аз с грижите свои
за децата, миналото си, самотата!
Ти премини спокойно дните твои!
Да не се месим в гласа на съдбата!

Нека не те отчайва моя отговор!
Този стих само на теб посвещавам!
Нека не влизаме в мълчание и спор!
Само приятелството ще ни спасява...

28 02 2016