Само Refresh...
Душата ми пропита е от спомени, настръхнали
от студ, любов, сълзи и страст, смисъла - все губя го и рядко го намирам, най-често чувайки името ти. Съсипване, обсебване и СПОМЕНИ, усмихваш се и нежно ме целуваш, аз не вярвах, че така ще стане, бях тази, която наранява, върна се стократно. Чудно, вече не обичам слънцето, заспивам на горяща свещ и звездна светлина, а ти докосваше така нежно и така обичаше, мислех, че играем някаква игра и подиграх се... Не се връщай повече, стана ти навик, знам, че ме обичаш, но и при теб горчи, нагарча мисълта за парфюма, за сплетени ръце, моля те, не се търси в сълзите ми. Тръгни си, но на истинско.. не на онази игра, изтрий ми любовта и твоята, а... няма смисъл, любовта ни бе една, туширай силния блясък в очите ни. Защо треперя, и това изтрий, и пулса учестен, по дяволите, дори отдавна с друг съм, май трябваше сама да трия и забравям, изхабих се, наизуст ти знам живота. Стига драма, не, не искам, трябва да се боря с′ забравената памет на сърцето, хард диска му за кой ли път поправям, името ти е кодирано, белязано... няма команда Delete, само Refresh...Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Татяна Вълканова Все права защищены