1 дек. 2021 г., 10:51  

Само с теб

1.4K 9 13

Моят сън е злощастен, когато

вън върлува студената зима.

Все се питам: Прекрасното лято,

с теб отново дали ще го има?

 

Но се сепвам в потта от съня си,

мигом пускам в леглото ръка.

Затаявам… в гърба ти… дъха си,

милвам дългата черна коса.

 

И, попадам в гореща прегръдка

с невъздържана… луда нега!

Изнемогвам от хищната тръпка!

Огласявам със вопли нощта…

 

Аз… сънувам под твоите ласки,

предизвикал реалният сън.

Всички зими са с летни окраски.

С теб мъглата е цветна навън!

 

Всеки дъх близо с теб е чудесен!

Всяка капка гореща роса!

Само с теб, в подранилата есен

проверявам леглото с ръка!

 

 

Юри

Йовев

Декември

2021 г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yuri Yovev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, Руми! Поздрави! 😊
  • Ех Юри, това е много повече от спомен за отминалото лято... ръка до теб е вечна топлина! Поздравления
  • Опитвам се да я пиша от време навреме тая лирика, Руми. 😊 Мимолетно е! 😀
  • Не, Юри, 😊 нищо не казвам, просто с възхищение установих, че ти се отдава и любовната лирика! 💙
  • Благодаря ти, Руми, за хубавите думи!
    Казваш ми да се ориентирам към любовната лирика. 😊 Може, но не трябва да се прекалява! Една творба на година е достатъчна. 😀 Любовната муза нещо ми бяга по тъча. 😀

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...