paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
2 февр. 2014 г., 21:45

Само силните прощават 

  Поэзия
1219 1 13

Когато дълго време бил си слаб

и тежък камък на врата си носил...

И са ти хвърляли корички хляб,

та после да те изгризат до кости.

 

И болката до дъно си изпил.

И пред ръба на бездната, обречен,

пак в своята душа не си убил

това, което прави ни човечни -

 

тогава Господ своята ръка,

премъдра и пречиста, ти подава.

Отново се изправяш на крака.

И всички издевателства прощаваш.

 

Прощаваш на приятел и на враг.

Но те ще искат пак да те удавят.

И трън в очите ще им бъдеш пак!

Защото само силните прощават.

© Гълъбина Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??