2.02.2014 г., 21:45 ч.

Само силните прощават 

  Поезия
1223 1 13

Когато дълго време бил си слаб

и тежък камък на врата си носил...

И са ти хвърляли корички хляб,

та после да те изгризат до кости.

 

И болката до дъно си изпил.

И пред ръба на бездната, обречен,

пак в своята душа не си убил

това, което прави ни човечни -

 

тогава Господ своята ръка,

премъдра и пречиста, ти подава.

Отново се изправяш на крака.

И всички издевателства прощаваш.

 

Прощаваш на приятел и на враг.

Но те ще искат пак да те удавят.

И трън в очите ще им бъдеш пак!

Защото само силните прощават.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??