В лунната нощ очи не затваряй,
гледай колко красиви звезди,
всяка иска до теб да застане,
но пред теб ще бледнее, нали?
Ти отдавна над тях си застанал -
вихър, който отнема сърца,
а за мойто как препускаше само,
в дъжд превръщаше всяка роса.
Този дъжд не престана, не отмина,
чаках слънце, после - пъстра дъга.
Не, не спирай - и в дъжда красотата намирам
той отмива всяка твоя лъжа.