Само спомени...

Poetry » Love

936 0 7

В лунната нощ очи не затваряй,

гледай колко красиви звезди,

всяка иска до теб да застане,

но пред теб ще бледнее, нали?

Ти отдавна над тях си застанал -

вихър, който отнема сърца,

а за мойто как препускаше само,

в дъжд превръщаше всяка роса.

Този дъжд не престана, не отмина,

чаках слънце, после - пъстра дъга.

Не, не спирай - и в дъжда красотата намирам

той отмива всяка твоя лъжа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Браво!

2009-08-11T21:44:00+03:00
rocker (Велин)

Това е един от най-силните стихове, които съм чел някога!!!
Поздрави!

2009-08-11T20:46:27+03:00
LISA (Мариана)

Предават ни тези ,които обичаме....после тях ги предават! Въртележка !
Поздрави за стиха,Юле!/6/

2009-08-04T20:07:39+03:00
Дора (Дорика Цачева)

Май всеки има по един човек, който е препускал заради него, а после го е предал. Много истина има в стиха ти!

2009-08-04T17:09:34+03:00
viki90 (Виктория Георгиева)

"но пред теб ще бледнее, нали?"
Най-жалкото е, че той вечно ще мисли, че блести...че ти си "малка"...той - велик!
Опази душата си. Нея той никога няма да има или разбере. И нека той блести с обичайния си измислен блясък.
Поздрав!

2009-07-25T11:39:22+03:00