Yuleto111 (Юлиана Асенова)
37 902
Jul 22, 2009, 10:52 AM

Само спомени... 

  Poetry » Love
706 0 7

 

 

В лунната нощ очи не затваряй,

гледай колко красиви звезди,

всяка иска до теб да застане,

но пред теб ще бледнее, нали?

 

Ти отдавна над тях си застанал -

вихър, който отнема сърца,

а за мойто как препускаше само,

в  дъжд превръщаше всяка роса.

 

Този дъжд не престана, не отмина,

чаках слънце, после - пъстра дъга.

Не, не спирай - и в  дъжда красотата намирам

той   отмива  всяка твоя   лъжа.

© Юлиана Асенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво!
  • Това е един от най-силните стихове, които съм чел някога!!!
    Поздрави!
  • Предават ни тези ,които обичаме....после тях ги предават! Въртележка !
    Поздрави за стиха,Юле!/6/
  • Май всеки има по един човек, който е препускал заради него, а после го е предал. Много истина има в стиха ти!
  • "но пред теб ще бледнее, нали?"
    Най-жалкото е, че той вечно ще мисли, че блести...че ти си "малка"...той - велик!
    Опази душата си. Нея той никога няма да има или разбере. И нека той блести с обичайния си измислен блясък.
    Поздрав!
  • само спомени...красиви и тъжни...
  • Мъжът-Нарцис...? Вече често явление... А дъждът пречиства!
Random works
: ??:??