Къде си? Седя сама, напразно чакам.
Как тъмно е наоколо и колко ме боли.
Не вярвам, че за жена ти някога си плакал,
не вярвам вече на мъжките сълзи.
Копнежи, обещания, безброй мечти,
уморих се вече от твоите лъжи.
Какво ли всъщност ми остави -
едно сърце разбито да тъжи.
Тръгни. Вземи си всичко,
ще се справя и сега.
Eдно сърце - останало самичко.
Дано повярвам отново в любовта.