Mar 11, 2008, 8:31 PM

Само сърце

  Poetry » Love
843 0 5
Къде си? Седя сама, напразно чакам.
Как тъмно е наоколо и колко ме боли.
Не вярвам, че за жена ти някога си плакал,
не вярвам вече на мъжките сълзи.

Копнежи, обещания, безброй мечти,
уморих се вече от твоите лъжи.
Какво ли всъщност ми остави -
едно сърце разбито да тъжи.

Тръгни. Вземи си всичко,
ще се справя и сега.
Eдно сърце - останало самичко.
Дано повярвам отново в любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...