Само със сърцето
Аз цял живот ще търся онзи мъж,
когото си измислих със сърцето,
жадувам го като полето - дъжд,
мечтая го като орел - небето.
Докосваха ме толкова ръце
и много устни пиха сладостта ми,
убиха в мене малкото дете,
но не родиха те женствеността ми.
Раздавах се без сметка и без лихва,
а не получих нищичко в замяна,
че мъжката любов тъй бързо стихва,
а моята душа е тъй голяма.
А никой мъж дори не ми доказа,
че ме обича както заслужавам
и никой мъж дори не забеляза,
че малко тъжна винаги оставам.
Но аз ще чакам онзи мъж - добрия,
не ще погледна даже и лицето,
и някой ден, аз знам - ще го открия,
ще го позная само със сърцето.
когото си измислих със сърцето,
жадувам го като полето - дъжд,
мечтая го като орел - небето.
Докосваха ме толкова ръце
и много устни пиха сладостта ми,
убиха в мене малкото дете,
но не родиха те женствеността ми.
Раздавах се без сметка и без лихва,
а не получих нищичко в замяна,
че мъжката любов тъй бързо стихва,
а моята душа е тъй голяма.
А никой мъж дори не ми доказа,
че ме обича както заслужавам
и никой мъж дори не забеляза,
че малко тъжна винаги оставам.
Но аз ще чакам онзи мъж - добрия,
не ще погледна даже и лицето,
и някой ден, аз знам - ще го открия,
ще го позная само със сърцето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Петровска Все права защищены
