3 oct 2007, 23:08

Само със сърцето

  Poesía
1.4K 0 9
Аз цял живот ще търся онзи мъж,
когото си измислих със сърцето,
жадувам го като полето - дъжд,
мечтая го като орел - небето.

Докосваха ме толкова ръце
и много устни пиха сладостта ми,
убиха в мене малкото дете,
но не родиха те женствеността ми.

Раздавах се без сметка и без лихва,
а не получих нищичко в замяна,
че мъжката любов тъй бързо стихва,
а моята душа е тъй голяма.

А никой мъж дори не ми доказа,
че ме обича както заслужавам
и никой мъж дори не забеляза,
че малко тъжна винаги оставам.

Но аз ще чакам онзи мъж - добрия,
не ще погледна даже и лицето,
и някой ден, аз знам - ще го открия,
ще го позная само със сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Петровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О,да! Сърцето знае правилния път. То може да чете между редовете, да чува неизказаните думи, да вижда в тъмното...
    Е, лош счетоводител е! Не владее двойното счетоводство... В повечето случаи е само в разходи, без да преизчислява приходите...
    Но когато бъде разбрано и обичано знае как да се разплати с лихвите... И не се проверява баланса...
    Просто обича...
  • Браво Зорница!
    Сърцето е единствения кампас за любовта!
    Търси я мила!
    Поздрав и прегръдка!
  • Дано да се сбъдне! Да имаш истински мъж до себе си - това е най-голямото щастие в живота.
  • Аз съм сигурна, че ще го откриеш! Много добре си го написала! Късмет!
  • Поздравявам те са страхотния стих! Много е хубав, реален и точен.Аз се видях в него, а сигурна съм, че и други ще се видят. Истинският ще изтрие следите на всички предишни мъже. Чакай го!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...