3.10.2007 г., 23:08

Само със сърцето

1.4K 0 9
Аз цял живот ще търся онзи мъж,
когото си измислих със сърцето,
жадувам го като полето - дъжд,
мечтая го като орел - небето.

Докосваха ме толкова ръце
и много устни пиха сладостта ми,
убиха в мене малкото дете,
но не родиха те женствеността ми.

Раздавах се без сметка и без лихва,
а не получих нищичко в замяна,
че мъжката любов тъй бързо стихва,
а моята душа е тъй голяма.

А никой мъж дори не ми доказа,
че ме обича както заслужавам
и никой мъж дори не забеляза,
че малко тъжна винаги оставам.

Но аз ще чакам онзи мъж - добрия,
не ще погледна даже и лицето,
и някой ден, аз знам - ще го открия,
ще го позная само със сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Петровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О,да! Сърцето знае правилния път. То може да чете между редовете, да чува неизказаните думи, да вижда в тъмното...
    Е, лош счетоводител е! Не владее двойното счетоводство... В повечето случаи е само в разходи, без да преизчислява приходите...
    Но когато бъде разбрано и обичано знае как да се разплати с лихвите... И не се проверява баланса...
    Просто обича...
  • Браво Зорница!
    Сърцето е единствения кампас за любовта!
    Търси я мила!
    Поздрав и прегръдка!
  • Дано да се сбъдне! Да имаш истински мъж до себе си - това е най-голямото щастие в живота.
  • Аз съм сигурна, че ще го откриеш! Много добре си го написала! Късмет!
  • Поздравявам те са страхотния стих! Много е хубав, реален и точен.Аз се видях в него, а сигурна съм, че и други ще се видят. Истинският ще изтрие следите на всички предишни мъже. Чакай го!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...