3 апр. 2016 г., 20:47

Само веднъж

757 0 0

Ти си безцеремонната красота,
в която думи потъват
и не могат да изплуват, 
без да им подадеш ръка 
и да им върнеш смисъл.

Така ужасно и дълго 
се губя, 

докато те гледам

и очите ми понякога пресъхват,

но ги държа отворени, 

страхувайки се 

лика ти да не се

замъгли или да изчезне

в секундата на мигането.

 

Мощта в ръцете ми

ми е дадена от теб отдавна,

с нея се моля за

мир и вдъхновение 

под небето на душите,

(които не са се гмуркали толкова дълбоко,

оставайки без дъх),

докато теб те няма.

 

И накрая за себе си 

(чакайки да се върнеш)

ще запазя борбата.

Борбата, която аз сама 

ще извървя,

за да се слеем във

вечността,

в чиято непреодолимост

бих живяла и два пъти за

теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...