Ти си безцеремонната красота,
в която думи потъват
и не могат да изплуват,
без да им подадеш ръка
и да им върнеш смисъл.
Така ужасно и дълго
се губя,
докато те гледам
и очите ми понякога пресъхват,
но ги държа отворени,
страхувайки се
лика ти да не се
замъгли или да изчезне
в секундата на мигането.
Мощта в ръцете ми
ми е дадена от теб отдавна,
с нея се моля за
мир и вдъхновение
под небето на душите,
(които не са се гмуркали толкова дълбоко,
оставайки без дъх),
докато теб те няма.
И накрая за себе си
(чакайки да се върнеш)
ще запазя борбата.
Борбата, която аз сама
ще извървя,
за да се слеем във
вечността,
в чиято непреодолимост
бих живяла и два пъти за
теб.
© Силвия Всички права запазени