3.04.2016 г., 20:47

Само веднъж

765 0 0

Ти си безцеремонната красота,
в която думи потъват
и не могат да изплуват, 
без да им подадеш ръка 
и да им върнеш смисъл.

Така ужасно и дълго 
се губя, 

докато те гледам

и очите ми понякога пресъхват,

но ги държа отворени, 

страхувайки се 

лика ти да не се

замъгли или да изчезне

в секундата на мигането.

 

Мощта в ръцете ми

ми е дадена от теб отдавна,

с нея се моля за

мир и вдъхновение 

под небето на душите,

(които не са се гмуркали толкова дълбоко,

оставайки без дъх),

докато теб те няма.

 

И накрая за себе си 

(чакайки да се върнеш)

ще запазя борбата.

Борбата, която аз сама 

ще извървя,

за да се слеем във

вечността,

в чиято непреодолимост

бих живяла и два пъти за

теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...