Само влюбените ли?
Дали единствено и само влюбените могат
изгрялата зора да зърнат в хоризонта?
И само те ли ще са тези, които ще изпратят
със тъжен, влюбен взор отлитащото ято?
Единствени ли са, улавящите с погледи
разцъфналото цвете, красотата...
На птици нежни трелите вълшебни,
на слънцето, окъпало света с лъчи от злато?
Дали попиват само те от топлината
и като листата на дърво се радват,
а след това на цветето отдават я в нощта,
във шепи взели и от него красотата?
Дали, усмихнати, ръка в ръка ще са онези,
по пътя златен щом поемат към луната,
прахът небесен във очите си събрали,
ще го разпръснат горе, сред звездите?
О, не, не са единствени! А ти, човече,
поне веднъж видял, дори и влюбен да не си,
сърце ако трепти в гърдите, и ако сляп не си,
ще оцениш мигът сега и мястото си на Земята.
© Петя Кръстева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Хубав стих!
-
Красиво!Наистина си романтична душа...
-
"О, не, не са единствени!"
Поздравче, Петинка!
-
"поне веднъж видял, дори и влюбен да не си,
сърце ако трепти в гърдите, и ако сляп не си,
ще оцениш мигът сега и мястото си на Земята."
Поздравления Петя!
Отговорът е във финалните ти думи!
Сърце ако трепти за красотата, тогава влюбена е тя душата. Не точно в мъж или в жена, а в цялата неземна красота.
Бъди все така влюбена във всички изгреви и красоти! -
Чудесен стих, Петя!!! Поздрави!!!
-
Чудесен и отличен стих!
Поздравявам те и за избора на 'скелета' му!
Браво! -
Прекрасно е!
Нежно,цветно и поучително!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
