Разходка, град и светлини,
руини бъдещи на краха.
И днешна почва на злини,
добрите - те не оцеляха...
Коли препускат, скорост, дим...
Живот опразнен, сляпа врява.
Горим, в безумие горим
и скоро днес ще е тогава,
когато нашите деца
ще са пораснали сираци,
покрили нашите лица...
А ний - хем мъртви, хем глупаци.
© Ботьо Петков Все права защищены