7 апр. 2013 г., 12:26

Само за смели

3.8K 0 14

Ти знаеш ли как те обичам?

Не знаеш ли? Слушай сега.

Когато те видя - не тичам...

не тичам. Направо летя.

Направо се нося нагоре

към някакъв приказен свят.

Изчезват и сгради и хора...

Животът мени своя цвят.

В миг става бонбонено-розов.

А аз се превръщам в дете,

което си шляпа тъй - босо,

по седмото синьо небе.

Което си прави хвърчило

от няколко смели мечти. -

Във теб да намери закрила

от всичко. От всички. Сами

да свием гнезденце на облак

от захарен цветен памук.

Да стане уютно и топло.

И там да не пускаме друг.

Сърце и душа да разкриеш!

Да бликне в мен жива вода.

А после да пиеш, да пиеш...

Забравил во веки света.

Към тези вълшебства, любими,

със мене дали би поел?

 

Не искаш. Разбирам. Прости ми,

че в миг съм те взела за смел...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васка Мадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пожелавам ти да доживееш да го видиш смел. Защото знам, че това искаш най-много на тоя свят... Дано тогава четем по-различен вид любовна поезия от теб, още по-прекрасна
  • Наистина хубаво!
  • Васи, ти си едно талантливо същество.Всичките ти стихове са прекрасни- тъжни ,весели..без значение, а темите за които пишеш са неизчерпаем източник на вдъхновение, защото Любовта много трудно се описва ..но продължавай да я рисуваш,за да можем да те чета...
  • Аз съм много щастлив човек, но не мога да пиша весели стихове По принцип обаче, повечето жени около мен са разочаровани от мъжете. Мъжете от жените - също Всички мъже, към които съм изпитвала чувства(а те не са толкова много всъщност) преди съпруга ми, бяха страхливци! Затова и темата на много от стиховете ми е такава

    Благодаря на всички за вниманието!
  • Направо ме застреля с тоя финал
    Тъъъъкмо ми стана и на мен едно бонбонено и... бам, паднах от облака
    Ама така ми е хубаво тук при теб :*

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...