7.04.2013 г., 12:26

Само за смели

3.8K 0 14

Ти знаеш ли как те обичам?

Не знаеш ли? Слушай сега.

Когато те видя - не тичам...

не тичам. Направо летя.

Направо се нося нагоре

към някакъв приказен свят.

Изчезват и сгради и хора...

Животът мени своя цвят.

В миг става бонбонено-розов.

А аз се превръщам в дете,

което си шляпа тъй - босо,

по седмото синьо небе.

Което си прави хвърчило

от няколко смели мечти. -

Във теб да намери закрила

от всичко. От всички. Сами

да свием гнезденце на облак

от захарен цветен памук.

Да стане уютно и топло.

И там да не пускаме друг.

Сърце и душа да разкриеш!

Да бликне в мен жива вода.

А после да пиеш, да пиеш...

Забравил во веки света.

Към тези вълшебства, любими,

със мене дали би поел?

 

Не искаш. Разбирам. Прости ми,

че в миг съм те взела за смел...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пожелавам ти да доживееш да го видиш смел. Защото знам, че това искаш най-много на тоя свят... Дано тогава четем по-различен вид любовна поезия от теб, още по-прекрасна
  • Наистина хубаво!
  • Васи, ти си едно талантливо същество.Всичките ти стихове са прекрасни- тъжни ,весели..без значение, а темите за които пишеш са неизчерпаем източник на вдъхновение, защото Любовта много трудно се описва ..но продължавай да я рисуваш,за да можем да те чета...
  • Аз съм много щастлив човек, но не мога да пиша весели стихове По принцип обаче, повечето жени около мен са разочаровани от мъжете. Мъжете от жените - също Всички мъже, към които съм изпитвала чувства(а те не са толкова много всъщност) преди съпруга ми, бяха страхливци! Затова и темата на много от стиховете ми е такава

    Благодаря на всички за вниманието!
  • Направо ме застреля с тоя финал
    Тъъъъкмо ми стана и на мен едно бонбонено и... бам, паднах от облака
    Ама така ми е хубаво тук при теб :*

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...