7.04.2013 г., 12:26

Само за смели

3.8K 0 14

Ти знаеш ли как те обичам?

Не знаеш ли? Слушай сега.

Когато те видя - не тичам...

не тичам. Направо летя.

Направо се нося нагоре

към някакъв приказен свят.

Изчезват и сгради и хора...

Животът мени своя цвят.

В миг става бонбонено-розов.

А аз се превръщам в дете,

което си шляпа тъй - босо,

по седмото синьо небе.

Което си прави хвърчило

от няколко смели мечти. -

Във теб да намери закрила

от всичко. От всички. Сами

да свием гнезденце на облак

от захарен цветен памук.

Да стане уютно и топло.

И там да не пускаме друг.

Сърце и душа да разкриеш!

Да бликне в мен жива вода.

А после да пиеш, да пиеш...

Забравил во веки света.

Към тези вълшебства, любими,

със мене дали би поел?

 

Не искаш. Разбирам. Прости ми,

че в миг съм те взела за смел...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пожелавам ти да доживееш да го видиш смел. Защото знам, че това искаш най-много на тоя свят... Дано тогава четем по-различен вид любовна поезия от теб, още по-прекрасна
  • Наистина хубаво!
  • Васи, ти си едно талантливо същество.Всичките ти стихове са прекрасни- тъжни ,весели..без значение, а темите за които пишеш са неизчерпаем източник на вдъхновение, защото Любовта много трудно се описва ..но продължавай да я рисуваш,за да можем да те чета...
  • Аз съм много щастлив човек, но не мога да пиша весели стихове По принцип обаче, повечето жени около мен са разочаровани от мъжете. Мъжете от жените - също Всички мъже, към които съм изпитвала чувства(а те не са толкова много всъщност) преди съпруга ми, бяха страхливци! Затова и темата на много от стиховете ми е такава

    Благодаря на всички за вниманието!
  • Направо ме застреля с тоя финал
    Тъъъъкмо ми стана и на мен едно бонбонено и... бам, паднах от облака
    Ама така ми е хубаво тук при теб :*

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...