28 нояб. 2008 г., 20:05

Самодива

651 0 0
Нахлуваш неканена във сънищата
и завладяваш безнаказано мечтите,
обгръщайки сърцето ми в блянове,
пълнейки очите ми с влажни искри...

... и бягаш - сякаш си свенлива фея!
А бързаш към самодивското хоро,
окичена с венец от лумнали сърца
и пелерина от разцъфнали души...

Да бях вятър - с тебе да танцувам!
Да бях вода - лицето ти да милвам!
Да бях огън - сърцето ти да стопля!
Да бях сълза - устните ти да целуна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богомил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...