Nov 28, 2008, 8:05 PM

Самодива

  Poetry » Love
645 0 0
Нахлуваш неканена във сънищата
и завладяваш безнаказано мечтите,
обгръщайки сърцето ми в блянове,
пълнейки очите ми с влажни искри...

... и бягаш - сякаш си свенлива фея!
А бързаш към самодивското хоро,
окичена с венец от лумнали сърца
и пелерина от разцъфнали души...

Да бях вятър - с тебе да танцувам!
Да бях вода - лицето ти да милвам!
Да бях огън - сърцето ти да стопля!
Да бях сълза - устните ти да целуна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богомил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....