4 апр. 2007 г., 16:58

САМОДИВСКО 

  Поэзия
740 0 13


Първите петли пропяват

и жътварите са будни.
Мирис на земя ме грабват
и реки поройни, смутни.

Всеки допир ме поваля.
Твоите ръце ме милват.
Болката ти ме изгаря.
Ручеите тихо бликват.

И пристъпвам по тревата -
остра, жива и студена.
Тежко биле ме омайва.
Само дъх от теб ще взема.

Сянката ти ще втъкая
в самодивската премяна.
Винаги ще ме намериш. 
Във сърцето е нишана.


Димитрия Чакова

© Димитрия Чакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??