На баба Вена
Дивни коне препускат в нощта.
Ален хитон, пурпурна мантия
- огнени в синия, хладен
в блясък жълто-светъл кръгозор.
Бай, бабо, бай...
Уроки, неви
и клетви-невятни
угодливо мръкнат от кръст...
Бай!
Кръстове - стари
от камък и глина,
желязо, дърво
- чертаят обрулени сенки
и никнат бъз и коприва
цвят - шибой и трендафил,
лайка, мента, чемерика, смин.
Аромат невятен
гали хладния покой.
Кръст, счупен къс,
сянка, черен силует
- мрак
по-бял, по-тъмно...
... стресва шум-крила
бяло тяло, дълга риза,
пръски бисер - воден прах.
Самодива,
нощен вян - кръвен,
вила, веда, мрак.
Бай, бабо, бай...
Уроки, неви
и клетви - невятни
угодливо мръкнат от кръст...
Лунен сърп - изтънен.
Мрак и облакът пълзи.
Кръстопът.
Под плоча с древен орнамент -
нокът, игла, жаблен корен;
влакна - сърма, злато, кожа.
В торбичка коноп
- заплетена сръчно - прокоба.
Хваща с гъста билярска,
хвойната вода.
... в среднощен час неверен,
клетва без пръстен
изрича веда...
Две руси плитки
- кръшен сан, колан
- везмо, тънки пъхти
- огнен взор.
Огън във душата,
пламък от плътта.
Младост, огън и омраза
сплитат възела
на черната прокоба.
Остава във нощта
младият живот и
страшната отрова.
Бай...
Висине!
Дигат чело връх и мура, бор.
Горд и силен в полет волен
горският орел.
Огрява мрак и сянка
огненосния светилник,
пръска радост, дъх...
Хладен, влажен,
росен гроб.
Пръст!
Лъх на гнило,
дърво хладно
глина, пясък
камък, влага...
Ръжда, гранит,
повалени сред тревата,
огрени от страна,
каменни гиганти.
Вдигат ръст
кръст, до кръст!
Бай, бабо, бай...
Уроки, клетви, прокоби
- до зейналий гроб,
- все са проклятия стари
и Еньовия ден и старите веди,
и змейове страшни, и змии люспати
- прокоби са, знай
- старите нрави.
Бай...
Препускат коне - хвъркати и странни.
Дими клада...
Веда!
Любов слепи я, иска близост.
В блян и огън
вярва тя и търси любов.
Но не ще я върне
- защото я прокоба мъчи
- защото я условност хвърля
и трябва...
Наложено туй е от края,
от ада,
от хората,
Бог
и омая
на планината, безкрая:
Двама!
От месеца, слънцето
- жизнен и смъртен закон.
Защото прокоба е тя.
Бай...
Без огън и билка,
без клетва, магия
не ще даже сам
Бог
своята милост нам да даде!
Бай, бабо, бай...
За живота, човека
без кобната нощна печал...
Обич и покорство,
нрав и борба
свързват, отделят.
Обич и вярност срещу
хаоса мрачен,
огън срещу
мрака кобен.
Обич - щото и бог с обич
и страдание - нас е спасил!
Изстрадани са всички
лека и праха!
Бай, бабо, против уроки
- тъмни и черни - бай!
Кръстопът!
Висине!
Клетва!
Прокоба!
Ядът черен взима
не живот, а два.
Рожба неродена - умира.
Мракът поглъща,
мракът трупа,
с прокобата зла
нови невятни
клетви и злоба
за новия час на нощта.
Пламва клада!
Билярка, грешница, отрова
мома - Мавруда.
С пукот се пръска старият ствол
- писък и викот и огън.
Няма пощада
- суров е светът.
Няма помощ
- и нощта е гореща.
Няма помощ
- и магия светла
- писък и викот и огън.
Кладата гори.
Бай, бабо противо уроки
- тъмни и черни - бай!
"Синя птица по синьо небе хвърчеше
в уста си синя змия носеше.
От синя змия, сини ядове капеха,
по бели камънье се пръскаха...
Кръстове стари, лунен сърп.
Кръстопът!
... наложено туй е от края,
от ада,
от човека,
Бог
и омая...
"Да се очисти като чисто сребро,
да олекне като леко перо,
да премине като слънце през небе,
Аз да бая - цяр да дава - лекове!"
Бай, бабо, бай...
Уроки, неви и клетви невятни,
угодливо мръкнат от кръст!
Бай!
16.07.82
© Валери Качов Все права защищены