Vedrin (Ясен Ведрин)
212 762
26 июн. 2013 г., 00:30

Самодивско утро 

  Поэзия » Любовная
841 2 21

В съня ми още бродиш. Неизплакана.
И в нежност несподеляна дори.
Пристигаща. Но вечно недочакана.
И изгрев, който залезно гори.

 

Пристъпваш тихо в шарките на халища
и сресваш дълго буйните коси.
Поглеждаш ме, усмихната и палеща.
Гасиш ме с поглед, който не гаси.

 

Омесваш пита с мъжките ми спомени.
Раздухваш тъмни въглени в жарта.
И пориви – скали от връх отломени,
затрупват в мен отминали лета.

 

Завръщаш се, подобна на сияние.
И в утро самодивско ме твориш.
Росата в мен е сетното ридание.
Гасих те… Но остана да гориш!

 

(Сбъднати предчувствия)

© Ясен Ведрин Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??