20 авг. 2009 г., 15:40

Самоотричане

999 0 2

Защо стоиш,

а Вулканът изригва пред теб?

Защо скърбиш

за света, който сам си презрял?

Защо скимтиш, неудачник пропадащ?

Защо?

Погледни как всичко пропиляваш.

Не от горест или пък шамар,

не от страх или самотен полет.

Не искаш да си оцелял!

Спасен ще бъдеш...

но кога ще стане?

И тук отново, свеждайки глава

почти безсилен вече,

изтощен до болка,

подаваш ми безжизнено ръка,

за да ти дам от следващата доза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радостина Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....