20 авг. 2009 г., 15:40

Самоотричане

1K 0 2

Защо стоиш,

а Вулканът изригва пред теб?

Защо скърбиш

за света, който сам си презрял?

Защо скимтиш, неудачник пропадащ?

Защо?

Погледни как всичко пропиляваш.

Не от горест или пък шамар,

не от страх или самотен полет.

Не искаш да си оцелял!

Спасен ще бъдеш...

но кога ще стане?

И тук отново, свеждайки глава

почти безсилен вече,

изтощен до болка,

подаваш ми безжизнено ръка,

за да ти дам от следващата доза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радостина Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...