Защо стоиш,
а Вулканът изригва пред теб?
Защо скърбиш
за света, който сам си презрял?
Защо скимтиш, неудачник пропадащ?
Защо?
Погледни как всичко пропиляваш.
Не от горест или пък шамар,
не от страх или самотен полет.
Не искаш да си оцелял!
Спасен ще бъдеш...
но кога ще стане?
И тук отново, свеждайки глава
почти безсилен вече,
изтощен до болка,
подаваш ми безжизнено ръка,
за да ти дам от следващата доза.
© Радостина Попова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
