Защо стоиш,
а Вулканът изригва пред теб?
Защо скърбиш
за света, който сам си презрял?
Защо скимтиш, неудачник пропадащ?
Защо?
Погледни как всичко пропиляваш.
Не от горест или пък шамар,
не от страх или самотен полет.
Не искаш да си оцелял!
Спасен ще бъдеш...
но кога ще стане?
И тук отново, свеждайки глава
почти безсилен вече,
изтощен до болка,
подаваш ми безжизнено ръка,
за да ти дам от следващата доза.
© Радостина Попова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
