Защо стоиш,
а Вулканът изригва пред теб?
Защо скърбиш
за света, който сам си презрял?
Защо скимтиш, неудачник пропадащ?
Защо?
Погледни как всичко пропиляваш.
Не от горест или пък шамар,
не от страх или самотен полет.
Не искаш да си оцелял!
Спасен ще бъдеш...
но кога ще стане?
И тук отново, свеждайки глава
почти безсилен вече,
изтощен до болка,
подаваш ми безжизнено ръка,
за да ти дам от следващата доза.
© Радостина Попова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
