Самоотричане
Защо стоиш,
а Вулканът изригва пред теб?
Защо скърбиш
за света, който сам си презрял?
Защо скимтиш, неудачник пропадащ?
Защо?
Погледни как всичко пропиляваш.
Не от горест или пък шамар,
не от страх или самотен полет.
Не искаш да си оцелял!
Спасен ще бъдеш...
но кога ще стане?
И тук отново, свеждайки глава
почти безсилен вече,
изтощен до болка,
подаваш ми безжизнено ръка,
за да ти дам от следващата доза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Попова Всички права запазени
