Не се разкайвам! Украсих с вини
най-бялото на женската си шия.
Червена, дълга рокля си уших -
слепците даже да ме видят.
Две капки мъжки поглед на тила,
обувки с ток, дантелени чорапи
и зная, няма да цъфтят цветя
под стъпките ми, смеещи се в здрача.
Така нощта ще хвана за ръка,
денят ми да започва късно вечер.
Напук на всяка женска суета
признавам... Лоша ще съм вече! ...