Самопризнание
Не се разкайвам! Украсих с вини
най-бялото на женската си шия.
Червена, дълга рокля си уших -
слепците даже да ме видят.
Две капки мъжки поглед на тила,
обувки с ток, дантелени чорапи
и зная, няма да цъфтят цветя
под стъпките ми, смеещи се в здрача.
Така нощта ще хвана за ръка,
денят ми да започва късно вечер.
Напук на всяка женска суета
признавам... Лоша ще съм вече!
На стоп ще спирам летни ветрове,
със моя палец път да ми избират.
А някой ако смее да ме укори
и него тази лудост да го стигне!
© Радостина Марчева All rights reserved.
