Самопризнание
Не зная защо, но така се увличам
все по различни изгори.
Май себе си само най-вярно обичам,
щом в мен егоизмът говори.
Когато ме гледат с искра във очите,
пробужда се в мен самодива.
Я, вие си лягайте кротко да спите -
на мен зрънце грях ми убива.
Върти ме хормонът без жал и почивка,
прелитам от трънка на глог.
Огрявам пространството с празна усмивка
и сбирам богат каталог.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Гулериа Все права защищены
Усмихна ме! Харесах!
