Саморасляк
Бурен ли съм, с лик на цвете
или съм някакъв бодил,
защо вирея под небето,
защо съм се родил.
От къде ме вятърът довея
и пося във пъстрата земя,
всред цветя аз да живея
без сродна мен душа.
Пустота е в мен, около мен
аз съм саморасляк,
проклет да бъда всеки ден
в гърлото с ненужен крясък.
ботьо
© Бойко Беров Все права защищены
в поезията може да се чувстваш всякак!
А и що лошо има в "саморасляк",
Живота чува всеки "..крясък"
и на крилете дава волен плясък!