28 февр. 2015 г., 18:29

Саморасляк

657 0 5

 

Саморасляк

 

Бурен ли съм, с лик на цвете

или съм някакъв бодил,

защо вирея под небето,

защо съм се родил.

 

От къде ме вятърът довея

и пося във пъстрата земя,

всред цветя аз да живея

без сродна мен душа.

 

Пустота е в мен, около мен

аз съм саморасляк,

проклет да бъда всеки ден

в гърлото с ненужен крясък.

 

ботьо

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бойко, не казвай, че си "саморасляк"
    в поезията може да се чувстваш всякак!
    А и що лошо има в "саморасляк",
    Живота чува всеки "..крясък"
    и на крилете дава волен плясък!
  • Благадаря на всички за точните и хубави думи.

    Така се чувствам твърде често - като Саморасляк.

    Здрава и успешна Баба Марта!
  • Ама па приказка... Хареса ми, ма по изгрев ще покълне околното, да знаеш!
  • Добър вечер, Бойко!
    Стихотворението ти е интересно, но аз искам към тебе да се обърна -
    С какво си по-различен от другите и ако си защо се подценяваш?Никой не знае защо е дошъл на този свят, но щом сме тук значи имаме някаква мисия да изпълняваме. Всеки трябва сам да намери себе си.Защо мислиш, че цветята са неподходящи за твои съседи.Не случайно си между тях.
    Търси доброто и то ще те намери.Имай самочувствие и ще промениш отношението към себе си.Твоите мисли те подценяват. Промени ги и ти ще се промениш,защото съм сигурна, че не си саморасляк а един нормален

    човек с дарба на поет, а това е чудесно!Сам ще го разбереш.
    Поздравявам те за хубавата творба и ведро настроение,Бойко!
  • Трудно, е да си саморасляк. Съдба, какво да правиш?
    харесах!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...